Леонардо ди Каприо

Леонардо ди Каприо Leonardo DiCaprio
американски актьор
Леонардо ди Каприо през 2025 г.
Роден	Леонардо Вилхелм ди Каприо 11 ноември 1974 г. Лос Анджелис, Калифорния, САЩ
Националност	САЩ
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	от 1988 г.
Оскари	Най-добра мъжка роля: 2016 – „Завръщането“
Златен глобус	Най-добър актьор в драма: 2005 – „Авиаторът“ 2016 – „Завръщането“ Най-добър актьор в мюзикъл или комедия: 2014 – „Вълкът от Уолстрийт“
БАФТА	Най-добър актьор: 2016 – „Завръщането“
Други награди	Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм (2005) Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия (2014) „Оскар“ за най-добра мъжка роля (28 февруари 2016) Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм (2016) Златен глобус (2005)
Семейство
Партньор	Хелена Кристенсен (1997 – 1997) Жизел Бюндхен (2000 – 2005) Блейк Лайвли (юни 2011 – октомври 2011) Ерин Хедъртън (декември 2011 – ноември 2012) Джиджи Хадид (септември 2022)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Леонардо ди Каприо в Общомедия

Леонардо Вилхелм ди Каприо (на английски: Leonardo Wilhelm DiCaprio) е американски актьор и филмов продуцент. Известен с работата си в биографични и исторически филми, той е носител на множество отличия, включително награда „Оскар“, награда за актьор, награда БАФТА, награда „Еми“, „Сребърна мечка“ и три „Златни глобуса“. Филмите му като водещ актьор са спечелили 7 милиарда долара по целия свят, а той е поставян осем пъти в годишни класации на най-високоплатените актьори в света.

Роден в Лос Анджелис, Ди Каприо започва кариерата си в края на 80-те години на миналия век, появявайки се в телевизионни реклами. Има повтаряща се роля в ситкома „Родителство“ (1990 – 1991) и първата си голяма филмова роля като автора Тобиас Волф в „Животът на това момче“ (1993). Получава признание от критиката и първата си номинация за „Оскар“ за ролята си на момче с умствени увреждания в „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ (1993). Ди Каприо постига международна слава с романтичните филми „Ромео и Жулиета“ (1996) и „Титаник“ (1997). След като последният става най-касовият филм в света по това време, той намалява натоварването си за няколко години. В опит да се отърве от образа си на романтичен герой, Ди Каприо търси роли в други жанрове, включително криминалните драми от 2002 г. „Хвани ме, ако можеш“ и „Бандите на Ню Йорк“; последният бележи първото от многото му успешни сътрудничества с режисьора Мартин Скорсезе.

Ди Каприо продължава да печели признание за ролите си в биографичния филм „Авиаторът“ (2004), политическия трилър „Кървав диамант“ (2006), криминалния трилър „От другата страна“ (2006) и романтичната драма „Пътят на промените“ (2008). По-късно той прави документални филми за околната среда и участва в няколко успешни проекта на известни режисьори, включително трилърите „Генезис“ и „Злокобен остров“ (и двата от 2010 г.); уестърнът „Джанго без окови“ (2012); романтичната драма „Великият Гетсби“ (2013); биографичния филм „Вълкът от Уолстрийт“ (2013); драмата за оцеляване „Завръщането“ (2015), за която печели наградата „Оскар“ за най-добър актьор; комедийната драма „Имало едно време в Холивуд“ (2019); криминалната драма „Убийците на цветната луна“ (2023) и екшън филма „Битка след битка“ (2025).

Ди Каприо е основател на Appian Way Productions – продуцентска компания, която е режисирала някои от неговите филми и документалния сериал „Грийнсбърг“ (2008 – 2010) – и на фондация „Леонардо ди Каприо“, организация с нестопанска цел, посветена на насърчаването на екологичната осведоменост. Посланик на мира на ООН, той редовно подкрепя благотворителни каузи. През 2005 г. е обявен за Командир на Ордена на изкуствата и литературата за приноса си към изкуствата, а през 2016 г. се появява сред 100-те най-влиятелни хора в света на списание Time. Ди Каприо е избран за един от 50-те най-велики актьори на всички времена в читателска анкета от 2022 г. на списание Empire.

Ранен живот и актьорски опит

Леонардо Вилхелм ди Каприо е роден на 11 ноември 1974 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Той е единственото дете на Ирмелин Инденбиркен, юридически секретар от Германия, и Джордж Ди Каприо, американски ъндърграунд комикс художник и дистрибутор. Двойката се запознава, докато учат в колеж, и се местят в Лос Анджелис след дипломирането си. Бабата и дядото на Джордж по бащина линия, Салваторе Ди Каприо и Розина Касела, са италианци, докато майка му, Олга Ан Джейкъбс, е от немски произход. Бащата на Ирмелин, Вилхелм Инденбиркен, е германец, докато майка ѝ, Хелене Инденбиркен, е руска имигрантка, живееща в Германия. Някои източници невярно твърдят, че Хелене е родена в Одеса, Украйна; няма доказателства, че Ди Каприо има роднини с украински произход или наследство.

Ди Каприо получава името си, защото бременната му майка за първи път го усеща да рита, докато гледа картина на Леонардо да Винчи в музея „Уфици“ във Флоренция, Италия. Когато е на една година, родителите му се развеждат, след като баща му се влюбва в друга жена и се изнася. За да отгледат Ди Каприо заедно, родителите му се местят в две вили с обща градина в Ехо Парк, Лос Анджелис. Бащата на Ди Каприо живее с приятелката си и сина ѝ, Адам Фарар, с когото Ди Каприо развива тясна връзка. Ди Каприо и майка му по-късно се местят в други квартали, като Лос Фелиз. Той описва родителите си като „бохеми във всеки смисъл на думата“ и като „хората, на които има най-голямо доверие на света“. Ди Каприо споменава, че е израснал бедно в квартал, изпълнен с проституция, престъпност и насилие. Той е отгледан като католик.

Ди Каприо посещава Центъра за обогатени изследвания в Лос Анджелис в продължение на четири години, а по-късно учи в началното училище „Сиймс“. Записва се в гимназия „Джон Маршал“, но не харесва държавното училище и вместо това иска да се явява на прослушване за актьорски роли. Решава да напусне гимназията и по-късно получава диплома за обща еквивалентност (GED).

Като дете Ди Каприо иска да стане актьор или морски биолог. Избира да се занимава с актьорство, защото обича да имитира хора и да се превъплъщава в герои, и обича да вижда реакциите на хората на впечатленията си. Според Ди Каприо интересът му към актьорството започва на двегодишна възраст, когато излиза на сцената на фестивал за представления и танцува спонтанно, което предизвиква положителна реакция от публиката. Той е мотивиран да научи актьорско майсторство и когато участието на доведения му брат в телевизионна реклама му носи 50 000 долара. Ди Каприо казва в интервюта, че първата му телевизионна изява е била в детския сериал „Romper Room“ и че е бил уволнен от шоуто, защото е нарушавал реда. Водещият на предаването отрича, че по този начин са били отстранявани деца от шоуто.

На 11-годишна възраст Ди Каприо почти се отказва от актьорството, за да се занимава с брейк данс, след като печели второ място в състезание по брейк данс в родната страна Германия на майка си. Започвайки от 14-годишна възраст, той се появява в няколко реклами за количките Matchbox, което той нарича първата си роля. Ди Каприо се появява и в реклами за Kraft Singles, Bubble Yum и Apple Jacks. През 1989 г. играе ролята на Глен в два епизода на телевизионното шоу The New Lassie.

В началото на кариерата си Ди Каприо изпитва трудности с намирането на агент. Когато най-накрая намира такъв, агентът му предлага да промени името си на Лени Уилямс, за да се хареса на американската публика, но той отказва. Ди Каприо остава безработен година и половина, въпреки 100-те прослушвания. След тази разочароваща липса на успех, Ди Каприо е на път да се откаже от актьорството, но баща му го убеждава да упорства и той продължава да се явява на прослушвания. След като агент за таланти (който познавал приятел на майка му) го препоръчва на кастинг директори, Ди Каприо си осигурява роли в около 20 реклами.

В началото на 90-те години Ди Каприо започва редовно да се снима по телевизията, започвайки с роля в пилотния епизод на „Аутсайдерите“ (1990) и един епизод на сапунената опера „Санта Барбара“ (1990), в който играе алкохолизиран тийнейджър. След това Ди Каприо е избран за ролята в „Родителство“, сериал, базиран на комедийния филм от 1989 г. За да се подготви за ролята на Гари Бъкман, проблемен тийнейджър, той анализира играта на Хоакин Финикс в оригиналния филм. Работата му през тази година му носи две номинации на 12-ите награди „Младеж във филма“ – за най-добър млад актьор в дневен сериал за „Санта Барбара“ и за най-добър млад актьор с главна роля в нов телевизионен сериал за „Родителство“. Приблизително по това време той е състезател в детското игрово шоу „Забавна къща“; в шоуто той изпълнява няколко каскади, включително хващане на риба в малък басейн само със зъби.

Кариера

1991 – 1996: Ранна работа и пробив

Ди Каприо прави своя филмов дебют през 1991 г. като доведен син на безскрупулен хазяин в нискобюджетното продължение на ужасите „Critters 3“ – роля, която по-късно описва като „обикновеното, беззадълбочено, стандартно дете с руса коса“. Ди Каприо заявява, че предпочита да не си спомня „Critters 3“, смятайки го за „вероятно един от най-лошите филми на всички времена“ и роля, която иска да избегне в бъдеще. По-късно през 1991 г. той става повтарящ се член на актьорския състав на ситкома „Growing Pains“, играейки Люк Брауър, бездомно момче, което е приютено от основното семейство на сериала. Колегата му Джоана Кърнс си спомня, че Ди Каприо е бил „особено интелигентен и обезоръжаващ за възрастта си“, но отбелязва, че е бил и палав и шеговит на снимачната площадка и често се е подигравал на колегите си. Ди Каприо е избран от продуцентите, за да привлече млада женска аудитория, но пристигането му не подобрява рейтингите на шоуто и той напуска преди края на излъчването му. Той е номиниран за награда „Млад артист“ за най-добър млад актьор, участващ в телевизионен сериал. Ди Каприо също така има непосочена роля през 1991 г. в един епизод на „Розан“.

Ласе Халстрьом режисира Ди Каприо във филма „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ (1993), за който получава първата си номинация за „Оскар“.

През 1992 г. Ди Каприо има кратка роля в първата част от филмовата поредица „Отровен бръшлян“, и е избран от Робърт Де Ниро от кратък списък с 400 млади актьори, за да участва заедно с него във филма „Животът на това момче“. Адаптиран по мемоарите на Тобиас Волф, филмът се фокусира върху връзката между бунтарския тийнейджър Тоби (Ди Каприо) и майка му (Елън Баркин) и насилствения му доведен баща (Де Ниро). Режисьорът Майкъл Кейтън-Джоунс казва, че Ди Каприо не е знаел как да се държи на снимачната площадка; съответно Кейтън-Джоунс използва строг стил на наставничество, след което поведението на Ди Каприо започва да се подобрява. Билге Ебири от „Ролинг Стоун“ установява, че силната връзка между Баркин и Ди Каприо издига филма нагоре, като хвали изобразяването от Ди Каприо на сложното израстване на героя му от бунтарски тийнейджър до независим млад мъж. „Животът на това момче“ е първият филм, който му носи признание.

Първата поява на Ди Каприо в токшоу е през 1992 г. в предаването „Looseleaf Report“, водено от Виктория Лузлийф, която по-късно написва (неоторизирана) биография за него през 1998 г.

Ди Каприо играе брата с увреждания в развитието на героя на Джони Деп в „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ (1993), комедийно-драматична комедия за нефункционално семейство от Айова. Кейтън-Джоунс препоръчва Ди Каприо на режисьора Ласе Халстрьом, който първоначално е скептичен, тъй като смята Ди Каприо за твърде красив за ролята. Халстрьом избира Ди Каприо, след като той се очертава като „най-наблюдателния“ кандидат. За да гарантира автентичност в превъплъщението си, Ди Каприо изучава подобни деца с увреждания и техните маниери, а Халстрьом му позволява да създаде героя, използвайки собствените си проучени качества. Филмът се радва на успех сред критиката. На 19-годишна възраст Ди Каприо печели награда на Националния съвет за критика, както и номинации за „Златен глобус“ и „Оскар“ за най-добър поддържащ актьор, което го прави седмият най-млад номиниран за „Оскар“ в категорията. „Истинският зашеметяващ обрат на филма идва от г-н Ди Каприо“, пише критикът на The New York Times Джанет Маслин, „който прави многобройните тикове на Арни толкова стряскащи и ярки, че в началото е трудно да се гледа. Изпълнението има остра, отчаяна интензивност от началото до края“. Карин Джеймс, също пишеща за The New York Times, казва за изпълненията му в „Животът на това момче“ и „Защо тъгува Гилбърт Грейп“: „Той направи суровата, емоционална нужда на тези момчета напълно естествена и силна“.

Първата роля на Ди Каприо през 1995 г. е в уестърна на Сам Рейми „Бързите и мъртвите“. Когато Sony Pictures се усъмнява в кастинга на Ди Каприо, колежката му Шарън Стоун сама плаща заплатата му. Филмът е пуснат с лош боксофис успех и смесени отзиви от критиците. След това Ди Каприо играе тийнейджъра Джим Карол, наркозависим гимназиален баскетболист и начинаещ писател, в биографичния филм „Баскетболни дневници“. Той участва в еротичната драма „Пълно затъмнение“ (1995), воден от желанието да покаже изключително изпълнение, което да се фокусира върху актьорския му талант, а не върху много обсъжданата му физическа привлекателност. Режисиран от Агнешка Холанд, филмът е измислен разказ за еднополовата връзка между Артър Рембо (Ди Каприо) и Пол Верлен (Дейвид Тюлис). Ди Каприо е избран за ролята, когато Ривър Финикс умира преди началото на снимките. Въпреки че филмът се проваля комерсиално, той е включен в каталога на Warner Archive Collection, която публикува класически и култови филми от библиотеката на Warner Bros. на домашно видео. Рецензия в San Francisco Chronicle нарича Ди Каприо „великото актьорско обещание на неговото поколение“, но критикува несъответствието между „култивирания“ британски акцент на Тюлис и „южнокалифорнийския говор“ на Ди Каприо.

След това Ди Каприо участва заедно с Клеър Дейнс в „Ромео и Жулиета“ (1996) на Баз Лурман, съкратена модернизация на романтичната трагедия на Уилям Шекспир, която запазва оригиналния шекспиров диалог. Първоначално Ди Каприо не е сигурен дали да направи друга адаптация на „Ромео и Жулиета“, но по предложение на баща си се съгласява да проучи по-отблизо творчеството на Лурман. След това Ди Каприо и Лурман прекарват двуседмичен семинар, обменяйки идеи, което води до сътрудничеството. „Ромео и Жулиета“ утвърждава Ди Каприо като водещ холивудски актьор; според филмовия учен Мъри Померанс, новооткритата популярност на Ди Каприо помага на филма да стане печеливш само дни след излизането му. В рецензия на ранните творби на Ди Каприо, Дейвид Томсън от The Guardian нарича Ди Каприо „откровение“ в „Защо тъгува Гилбърт Грейп“, „много трогателен“ в „Животът на това момче“, „подходящо отчаян“ в „Баскетболни дневници“ и „жизненоважна искра“ в „Ромео и Жулиета“. Последният филм носи на Ди Каприо „Сребърна мечка“ за най-добър актьор на Международния филмов фестивал в Берлин през 1997 г. След това той играе млад мъж, настанен в психиатрична клиника, в „Стаята на Марвин“ (1996), семейна драма за две отчуждени сестри, изиграни от Мерил Стрийп и Даян Кийтън, които се събират отново чрез трагедия. Той играе Ханк, проблемния син на героинята на Стрийп. Лиза Шварцбаум от Entertainment Weekly хвали „дълбоко надарения Ди Каприо“ за това, че се е изправил срещу ветераните актриси Кийтън и Стрийп, описвайки трите като „пълноценни и толкова силно въздействащи, че те носят удоволствието да си в присъствието на техния изключителен талант“.

1997 – 2001: Титаник и световно признание

Ди Каприо отказва роля в „Буги нощи“ (1997), за да играе заедно с Кейт Уинслет в „Титаник“ на Джеймс Камерън като членове на различни социални класи, които се влюбват на борда на кораба RMS Titanic. Ди Каприо има съмнения, но е насърчен от Камерън да се заеме с ролята. С производствен бюджет от над 200 милиона долара, „Титаник“ е най-скъпият филм в историята по това време. Той се превръща в най-касовия филм по това време, като печели над 2,1 милиарда долара от боксофис приходи по целия свят. Той печели 11 награди „Оскар“ – най-много награди за всеки филм – включително за най-добър филм; неуспехът на Ди Каприо да получи номинация води до протест срещу Академията за филмови изкуства и науки от повече от 200 фенове. Той е номиниран за други известни награди, включително награда „Златен глобус“ за най-добър актьор.

Ди Каприо на пресконференция за „Плажът“ през 2000 г.

„Титаник“ превръща Ди Каприо в суперзвезда, предизвиквайки обожание сред тийнейджърки и млади жени, което става известно като „Леомания“. Успехът затвърждава позицията на Ди Каприо като тийнейджърски идол и романтичен герой, образ, от който той се стреми да се дистанцира. Въпреки успеха на филма и положителното му влияние върху кариерата му, през 2025 г. Ди Каприо заявява, че съжалява за решението си да откаже „Буги нощи“, казвайки, че това е „дълбок филм на моето поколение“.

В статията си в Rolling Stone от 2015 г. Ебири нарича ролята на Ди Каприо в „Титаник“ най-добрата на Ди Каприо, пишейки, че той и Уинслет „вливат в искрения си диалог толкова много искрена емоция, че е трудно да не се увлечеш в обречената им любовна афера“. През 2008 г. писател за Vanity Fair ги нарича „най-емблематичната екранна двойка на Холивуд“ след Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман. Пишейки за първото си гледане на „Титаник“ през 2017 г., сътрудничката на Vox Алиса Уилкинсън описва „момчешкия чар“ на Ди Каприо и намира изпълнението му за „естествено и непринудено“.

Ди Каприо има кратка роля в сатирата на Уди Алън от 1998 г. „Знаменитост“. Ебири нарича Ди Каприо „най-доброто нещо във филма“. През същата година той поема и двойните роли на злодейския крал Луи XIV и неговия таен, симпатичен брат близнак Филип във филма на Рандал Уолъс „Човекът с желязната маска“, с общи елементи от филма от 1939 и филм от 1929 г. с Дъглас Феърбанкс. Филмът получава смесени отзиви, но печели 180 милиона долара при бюджет от 35 милиона долара. Критикът на Entertainment Weekly Оуен Глейберман пише, че Ди Каприо не изглежда достатъчно възрастен, за да играе ролята, но го хвали като „плавен и инстинктивен актьор, с лице на пакостлив ангел“. Алекс фон Тунзелман от The Guardian е също толкова впечатлен от играта на актьора, но намира таланта му за пропилян във филма. Ди Каприо печели награда „Златна малинка“ за най-лоша екранна двойка за двойната роля през 1999 г.

След излизането на „Титаник“ и „Човекът с желязната маска“, Де Каприо решава да намали натоварването си, „за да се научи да чува собствения си глас при избора на ролите“, които иска да преследва. През 2000 г. той казва:

„

Нямам никаква връзка със себе си по време на целия този феномен „Титаник“ и това, в което лицето ми се превърна по света [...] Никога повече няма да достигна това състояние на популярност и не очаквам [...] Това не е нещо, което и аз ще се опитвам да постигна.

“

Следващият актьорски състав на Ди Каприо е в по-ранна версия на „Американски психар“ (2000) за хонорар от 20 милиона долара; след разногласия с Оливър Стоун относно режисурата на филма, Ди Каприо напуска проекта, поемайки главната роля във филма „Плажът“. Адаптиран по романа на Алекс Гарланд от 1996 г., филмът го представя в ролята на американски турист, който се озовава в тайна островна комуна в Тайландския залив. Бюджетът му е 50 милиона долара, филмът печели почти три пъти повече в боксофиса, но е отрицателно оценен от критиците и му носи номинация за наградата „Златна малинка“ за най-лош актьор. Тод Маккарти от Variety смята, че Ди Каприо е дал завладяващо изпълнение, но на героя му липсват определящи качества. Филмът е критикуван за повреждане на мястото на снимките в Тайланд, след което Ди Каприо работи за възстановяването на района. След като снима „Плажът“, Ди Каприо се явява на прослушване за филма на Лурман „Мулен Руж“ (2001), но е отхвърлен; по-късно той твърди, че това се дължи на слабите му певчески способности.

В средата на 90-те години на миналия век Ди Каприо се съгласява да участва в предимно импровизирания черно-бял късометражен филм „Don's Plum“ като услуга на амбициозния режисьор Р. Д. Роб. Когато Роб разширява филма до пълнометражен филм в началото на 2000-те, за да се възползва от славата на Ди Каприо и колегата му Тоби Магуайър, премиерата на филма в САЩ и Канада е блокирана от съд, с аргумента, че никога не са възнамерявали да правят пълнометражен филм. Филмът е премиерно представен на Берлинския международен филмов фестивал през 2001 г., но остава неизвестен.

2002 – 2009: Работа с Мартин Скорсезе и филмова продукция

Ди Каприо присъства на събитие за „Бандите на Ню Йорк“ с Мартин Скорсезе и Камерън Диас на филмовия фестивал в Кан през 2002 г.

Ди Каприо отказва ролята на Анакин Скайуокър в „Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват“ (2002), чувствайки се неподготвен за „този скок“ по това време. Първият му филм през тази година е биографичният филм „Хвани ме, ако можеш“, базиран на живота на Франк Абагнейл-младши, който преди 19-ия си рожден ден извършва измама с чекове, за да спечели милиони през 60-те години на миналия век. Режисиран от Стивън Спилбърг, филмът е заснет на 147 различни локации за 52 дни, което го прави „най-авантюристичното, свръхзаредено кино“, което Ди Каприо е преживявал досега. Филмът получава признание от критиката и генерира 355 милиона долара бруто при бюджет от 52 милиона долара, превръщайки се във втория му най-касов филм след „Титаник“. Роджър Ебърт хвали оттеглянето му от мрачните и проблемни персонажи, а двама критици на Entertainment Weekly през 2018 г. го наричат най-добрата роля на Ди Каприо, като го определят като „възхитително убедителен, измамен, флиртуващ и понякога трагичен – и ви предизвикваме да намерите по-добра роля, ако можете“. Ди Каприо получава третата си номинация за „Златен глобус“ за изпълнението си във филма.

Също през 2002 г. Ди Каприо участва в „Бандите на Ню Йорк“ на Мартин Скорсезе, историческа драма, чието действие се развива в средата на 19 век в квартал Файв Пойнтс в Ню Йорк. Скорсезе първоначално се затруднява да продаде идеята си за реализиране на филма, докато Ди Каприо не се заинтересува от участието си във филма и по този начин Miramax Films се включва във финансирането на проекта. Въпреки това, продукцията на филма е затруднена от превишаване на бюджетите и разногласия между продуцент и режисьор, което довежда до осеммесечни снимки. С бюджет от 103 милиона долара, филмът е най-скъпият, който Скорсезе някога е правил. Ди Каприо е привлечен от ролята на Амстердам Валон, младият лидер на ирландско-американска улична банда, тъй като това бележи промяна от „момчешки“ роли към зрял водещ мъж. „Банди на Ню Йорк“ печелят 193 милиона долара по целия свят и получават положителни отзиви от критиката. Ан Томпсън от „The Observer“ отбелязва „сдържаното, но стабилно изпълнение“ на Ди Каприо, но смята, че колегата му Даниел Дей-Луис го засенчва.

През 2004 г. Ди Каприо основава продуцентската компания Appian Way Productions, съименник на италианския път. Той се интересува от намирането на уникален изходен материал и запазването на неговата същност по време на разработката, позовавайки се на предишни преживявания, при които участието на твърде много хора е повлияло негативно на крайния продукт. Ди Каприо е първи изпълнителен продуцент на „Убийството на Ричард Никсън“, в който участва Шон Пен в ролята на Самюъл Байк, и е прожектиран на филмовия фестивал в Кан през 2004 г. Ди Каприо и Скорсезе се събират отново за биографичния филм за Хауърд Хюз, американски филмов режисьор и пионер в авиацията, страдащ от обсесивно-компулсивно разстройство, в „Авиаторът“ (2004), който Ди Каприо също е копродуциран под ръководството на Appian Way. Първоначално той разработва проекта с Майкъл Ман, който в крайна сметка е заменен от Скорсезе. „Авиаторът“ се превръща в критически и финансов успех, като печели 213 милиона долара при бюджет от 110 милиона долара. Саймънд Браунд от „Емпайър“ смята, че Ди Каприо убедително е изиграл сложна роля и подчертава сцените, изобразяващи параноята и обсесията на Хюз. Той получава първата си награда „Златен глобус“ за най-добър актьор – драматичен филм и номинации за награда „Оскар“, награда „БАФТА“ и награда на Гилдията на киноактьорите.

През 2006 г. Ди Каприо участва в криминалния филм „От другата страна“ и политическия военен трилър „Кървав диамант“. В „От другата страна“ на Скорсезе, Ди Каприо играе ролята на Били Костиган, щатски полицай, работещ под прикритие в ирландската мафия в Бостън, някой, когото той характеризира като човек в „постоянна 24-часова паническа атака“. Ди Каприо особено харесва преживяването да работи с колегата си Джак Никълсън, описвайки сцена с него като „един от най-запомнящите се моменти“ в живота си като актьор. В подготовка той посещава Бостън, за да общува с хора, свързани с ирландската мафия, и качва 6,8 кг мускули. Приет от критиката, филмът печели 291 милиона долара при бюджет от 90 милиона долара, превръщайки се в най-касовото сътрудничество на Ди Каприо и Скорсезе до този момент. Питър Травърс от Rolling Stone хвали изпълненията на Ди Каприо и колегата му Мат Деймън като „експлозивни, емоционално сложни“, но смята, че Никълсън засенчва двамата. Въпреки водещата роля на Ди Каприо в „От другата страна“, дистрибуторът на филма Warner Bros. Pictures представя изпълнението му за номинация за най-добър поддържащ актьор на AMPAS, за да избегне вътрешен конфликт с ролята му в „Кървав диамант“. Вместо това, неговият колега Марк Уолбърг е номиниран, въпреки че Ди Каприо печели други отличия за „От другата страна“, включително наградата „Сателит“ за най-добър поддържащ актьор и номинации за най-добър актьор на наградите „Златен глобус“ и BAFTA.

В „Кървав диамант“ Ди Каприо играе ролята на контрабандист на диаманти от Родезия, който участва в гражданската война в Сиера Леоне. По време на снимките той работи с 24 деца сираци от Детското селище SOS в Мапуто, Мозамбик, и казва, че е бил трогнат от взаимодействията си с тях. За да се подготви, той прекарва шест месеца в Африка, учи се за камуфлажа от хора в южноафриканската армия и интервюира и записва хора в страната, за да подобри акцента си. Филмът получава като цяло благоприятни отзиви, а Ди Каприо е известен с южноафриканския си акцент, който е известен като труден за имитиране. Клаудия Пуиг от USA Today одобрително подчертава прехода на Ди Каприо от момче към мъж на екрана, а Ан Хорнадей от The Washington Post по подобен начин отбелязва израстването му като актьор след „Отвъдните“. Ди Каприо получава номинации за награда „Оскар“ и „Златен глобус“ за „Кървав диамант“.

През 2007 г. Ди Каприо продуцира комедийната драма „Райски градинар“, на която според Франк Шек от „Холивуд Рипортър“ „липсва необходимата драматична неотложност или черен хумор, за да се свърже с публиката“. По-късно същата година той продуцира, съавторства и е разказвач на „11-ият час“, документален филм за състоянието на природната среда, който печели наградата за екологичен филм на Earthwatch през 2008 г. „Апиевият път“ на Ди Каприо продуцира „Грийнсбърг“ (2008 – 2010) на Planet Green, който се излъчва три сезона. Действието се развива в Грийнсбърг, Канзас, и е за възстановяването на града по устойчив начин след като е бил ударен от торнадото в Грийнсбърг през 2007 г. Също през 2008 г. Ди Каприо участва в „Сбор от лъжи“, шпионски филм, базиран на едноименния роман. Той играе един от тримата агенти, борещи се с терористична организация в Близкия изток. Смятайки филма за връщане към политическите филми от 70-те години на миналия век, като „Паралаксната гледка“ (1974) и „Трите дни на кондора“ (1975), Ди Каприо боядисва косата си в кафяво и носи кафяви контактни лещи за ролята. Филмът получава смесени отзиви от критиците, и спечелва 118 милиона долара при бюджет от 67,5 милиона долара.

По-късно през 2008 г. Ди Каприо си сътрудничи с Кейт Уинслет за драмата „Пътят на промените“, режисирана от тогавашния ѝ съпруг Сам Мендес. Тъй като и двамата актьори не са искали да правят романтични филми, подобни на „Титаник“, именно Уинслет предлага и двамата да работят с нея по филмова адаптация на едноименния роман от 1961 г. на Ричард Йейтс. Тя установява, че сценарият, написан от Джъстин Хейт, има малко общо с блокбъстъра от 1997 г. Играейки двойка в развалян брак през 50-те години на миналия век, Ди Каприо и Уинслет прекарват известно време заедно в подготовка, а Ди Каприо се чувства клаустрофобичен на малкия снимачен комплект, който използват. Той вижда героя си като „негероичен“, „леко страхлив“ и някой, „готов да бъде просто продукт на средата си“. Питър Травърс харесва двойката на Ди Каприо с Уинслет и многопластовото му превъплъщение на претоварен герой, а Маршал Села от GQ го нарича „най-зрялото и запомнящо се изпълнение в живота му“. Ди Каприо спечелва седмата си номинация за „Златен глобус“ за филма. „Пътят на промените“ печели 75,9 милиона долара при бюджет от 35 милиона долара. Той завършва 2000-те, като продуцира психологическия хорър трилър „Сирак“ (2009) на режисьора Жауме Колет-Сера, с участието на Вера Фармига, Питър Сарсгард и Изабел Фурман. Въпреки че филмът получава смесени отзиви, той има търговски успех.

2010 – 2013: Филми с известни режисьори

Ди Каприо продължава да си сътрудничи със Скорсезе в психологическия трилър от 2010 г. „Злокобен остров“, базиран на едноименния роман от 2003 г. на Денис Лихейн. Той играе Едуард „Теди“ Даниелс, американски маршал, разследващ психиатрично заведение, разположено на остров, който започва да се съмнява в собствения си здрав разум. Ди Каприо и Скорсезе се заинтересуват от проекта през 2007 г. и първият копродуцира филма под егидата на Appian Way с Phoenix Pictures. Поради смущаващите сцени във филма, Ди Каприо има кошмари за масови убийства по време на снимките и смята релаксацията с приятелите си за форма на терапия. Филмът е пуснат със смесени отзиви; Питър Брадшоу от The Guardian хвали режисурата и актьорската игра на Скорсезе, но критикува обратния му край. Питър Травърс го нарича „най-завладяващото и емоционално сложно изпълнение на Ди Каприо досега“ и особено харесва сцената му в пещерата с колежката Патриша Кларксън. Филмът постига търговски успех, като печели 294 милиона долара в световен мащаб при бюджет от 80 милиона долара.

Ди Каприо (първият отдясно) с актьорския състав на „Inception“ на премиерата на филма през 2010 г.

Втората роля на Ди Каприо през 2010 г. е в аплодирания от критиката научнофантастичен филм „Генезис“ на Кристофър Нолан. Вдъхновен от преживяването на осъзнато сънуване и инкубация на сънища, филмът представя Дом Коб (Ди Каприо), „извличащ“, който влиза в сънищата на други, за да получи информация, която иначе е недостъпна. На Коб е обещан шанс да си върне стария живот в замяна на това, че внедри идея в съзнанието на корпоративна цел. Ди Каприо е очарован от идеята за „обир на сънища“ и потенциала на героя му да манипулира света на сънищата му и да повлияе на реалния му живот. Създаден с бюджет от 160 милиона долара, филмът реализира 836 милиона долара в световен мащаб, за да се превърне във втория най-касов филм на Ди Каприо. За да участва в този филм, Ди Каприо се съгласява на намаление на заплатата си от 20 милиона долара и избира дял от брутните точки за първия долар, което му дава право на процент от продажбите на билети за кино. Рискът се оказва плодотворен, тъй като Ди Каприо печели 50 милиона долара от филма, което се превръща в най-високата му печалба досега.

Ди Каприо играе ролята на Джей Едгар Хувър във филма на Клинт Истууд „Джей Едгар“ (2011). Биографичен филм за Хувър, фокусиран върху кариерата му като директор на ФБР, включително изследване на личния му живот като предполагаем хомосексуалист. Критиците смятат, че на филма му липсва цялостна съгласуваност, но похвалват играта на Ди Каприо. Роджър Ебърт хвали способността на Ди Каприо да внесе дълбочина и нюанси в героя, предполагайки, че изпълнението му предава аспекти от личността на Хувър, които вероятно са били непознати дори за самия него. Също през 2011 г. той продуцира романтичния филм на ужасите на Катрин Хардуик „Червената шапчица“. Въпреки че е обявен за един от десетте най-лоши филма на 2011 г. от списание Time, той има умерени приходи от боксофис. Също през същата година „Апиевият път“ на Ди Каприо продуцира политическата драма на Джордж Клуни „Мартенски иди“, адаптация на пиесата на Бо Уилимон от 2008 г. „Фарагът Норт“.

През 2012 г. Ди Каприо играе ролята на собственика на плантация Калвин Канди в спагети-уестърна на Куентин Тарантино „Джанго без окови“. След като прочита сценария, Ди Каприо се чувства неудобно от степента на расизъм, изобразен във филма, но колегите му и Тарантино го убеждават да не го подправя. По време на снимките Ди Каприо случайно порязва ръката си в стъкло, но продължава снимките и Тарантино избира да използва този дубъл в крайния продукт. Филмът получава признание от критиката; писател за списание Wired го похвалва за изиграната злодейска роля и намира изпълнението му за „смразяващо кръвта“. Филмът печели на Ди Каприо номинация за наградата „Златен глобус“ за най-добър поддържащ актьор. „Джанго без окови“ печели 425 милиона долара по целия свят при производствен бюджет от 100 милиона долара.

През януари 2013 г. Ди Каприо заявява, че ще си вземе дълга почивка от актьорството, за да „лети по света, правейки добро на околната среда“. През тази година той има четири премиери като актьор и продуцент. Първата му е в ролята на милионера Джей Гетсби във филма на Баз Лурман „Великият Гетсби“, адаптация на едноименния роман на Ф. Скот Фицджералд от 1925 г., с участието на Кери Мълиган и Тоби Магуайър. Филмът получава смесени отзиви от критиците, но играта на Ди Каприо е похвалена и му носи наградата на AACTA за най-добър актьор в главна роля. Критикът Рафер Гузман от Newsday пише, че Ди Каприо е бил не само „корав [...], но и уязвим, трогателен, забавен, фалшив, човек. Това е страхотно, трудно спечелено изпълнение“. Мат Золер Зайц от уебсайта на Роджър Ебърт описва изпълнението му като „най-великия и най-прост специален ефект на филма“ и „емблематичен – може би най-доброто в кариерата му“. Филмът печели 353 милиона долара в световен мащаб, повече от три пъти повече от бюджета си. Три филма са продуцирани от Ди Каприо под ръководството на Апиан Уей през 2013 г. – криминалният трилър „Надцакването“, който Ксан Брукс от The Guardian описва като „мързелив, боклучав филм, който едва минава през движенията“; комерсиално провалилият се трилър „Out of the Furnace“; и черната комедия-драма „Вълкът от Уолстрийт“.

Ди Каприо се събира отново със Скорсезе за пети път във филма „Вълкът от Уолстрийт“, базиран на живота на борсовия посредник Джордан Белфърт (игран от Ди Каприо), който е арестуван в края на 90-те години за измама с ценни книжа и пране на пари. Ди Каприо искал да играе Белфорт още откакто прочел автобиографията му и спечелва наддаване с Warner Bros. срещу Брад Пит и Paramount Pictures за правата върху мемоарите на Белфорт през 2007 г. Той харесва честното и безкомпромисно изобразяване на Белфорт на действителните му преживявания в книгата и бива вдъхновен от финансовата криза от 2008 г. да направи филма. „Вълкът от Уолстрийт“ получава положителни отзиви за съвместната работа на Скорсезе и Ди Каприо. Тод Маккарти от „Холивуд Рипортър“ хвали Ди Каприо за това, че е реализирал напълно потенциала на героя си с безгрижно изпълнение. Джонатан Ромни от Film Comment пише, че Ди Каприо демонстрира голям комедиен талант, превъзхождайки се с „комичен“ хумор. Филмът му носи наградата „Златен глобус“ за най-добър актьор – мюзикъл или комедия и номинации за наградата БАФТА за най-добър актьор в главна роля, както и награди „Оскар“ за най-добър актьор и най-добър филм.

2014 – до момента: Документални филми за околната среда и успех с награди

Ди Каприо през 2014 г.

Ди Каприо е изпълнителен продуцент на „Вирунга“, британски документален филм от 2014 г. за четирима души, борещи се да защитят последните планински горили в света от война и бракониерство. Филмът е излъчен премиерно на филмовия фестивал Tribeca през април 2014 г., а Ди Каприо е номиниран за наградата „Еми“ за най-добър документален или нехудожествен специален филм през 2015 г. „Cowspiracy: The Sustainability Secret“ е друг документален филм през същата година, на който той е изпълнителен продуцент – той участва в новата версия, пусната ексклузивно в Netflix през септември. Той изследва въздействието на животновъдството върху околната среда. Ди Каприо е патрон на The Gorilla Organization, благотворителна организация, базирана в Обединеното кралство, която продължава работата на Даян Фоси за защита на горилите във Вирунга.

През 2015 г. Ди Каприо продуцира и играе трапера на кожи Хю Глас в драмата за оцеляване на Алехандро Г. Иняриту „Завръщането“. Ди Каприо намира ролята си във филма за трудна; трябвало е да яде суров резен бизонов черен дроб и да спи в животински трупове. Той също така се научава да стреля с мускет, да пали огън, да говори два езика на индианците (пауни и арикара) и да прилага древни лечебни техники. Създаден с бюджет от 135 милиона долара, филмът печели 533 милиона долара по целия свят. Филмът получава положителни отзиви, като особена похвала се дава на актьорската игра на Ди Каприо. Марк Кермоуд от The Guardian пише, че Ди Каприо блести с изпълнение, което дава приоритет на физическото пред речта, а Ник Де Семлиен от Empire отбелязва, че той е издигнал филма нагоре. Филмът му носи множество награди, включително награда „Оскар“, BAFTA, „Избор на критиците“, „Златен глобус“ и наградата на SAG за най-добър актьор. През следващите три години Ди Каприо е разказвач на документални филми и е продуцент на филми.

През 2016 г. той е изпълнителен продуцент на „Играта на слонова кост“ и „Да хванеш слънцето“; той също така продуцира, водещ и разказвач на документалния филм „Преди потопа“ за изменението на климата. Той продуцира криминалната драма „На живо през нощта“ (2016), която получава неентусиазирани отзиви и не успява да възстанови производствения си бюджет от 65 милиона долара. Следващите му продуцентски начинания са през 2018 г. – психологическият ужас „Делириум“ и комерсиално неуспешният екшън-приключенски филм „Робин Худ: Началото“.

След като продуцира и разказвач на документалния филм за глобалното затопляне от 2019 г. „Лед в пламъци“, Ди Каприо се завръща към актьорството след четиригодишна пауза в комедийната драма на Куентин Тарантино „Имало едно време в Холивуд“, която проследява връзката между Рик Далтън (Ди Каприо), застаряващ телевизионен актьор, и неговия каскадьор Клиф Бут (Брад Пит). За да подпомогнат финансирането на филма, Ди Каприо и Пит се съгласяват да намалят заплатата си и всеки от тях получава по 10 милиона долара. Ди Каприо харесва работата с Пит, а Тарантино описва двойката като най-вълнуващата след Робърт Редфорд и Пол Нюман. Ди Каприо е очарован от почитта на филма към Холивуд и фокуса върху приятелството между неговите герои и тези на Пит. Той черпи от реалния си опит, наблюдавайки борбите и отхвърлянията на своите приятели актьори в индустрията. Филмът е премиерно представен на филмовия фестивал в Кан през 2019 г., където критиците високо оценяват неговото и изпълнението на Пит. Автор на Business Insider го нарича едно от най-добрите изпълнения в кариерата на Ди Каприо, а Иън Сандуел от Digital Spy особено харесва химията между дуото, смятайки, че сцените им заедно са едни от най-силните части на филма. Ди Каприо е номиниран за „Оскар“, „Златен глобус“, награда БАФТА и награда на Гилдията на екранните актьори за най-добър актьор. Филмът спечелва 374 милиона долара при бюджет от 90 милиона долара.

През 2020 г. Ди Каприо е изпълнителен продуцент на „The Right Stuff“, телевизионен сериал, адаптиран по едноименната книга от 1973 г. След като е в процес на разработка в National Geographic, филмът е пуснат в Disney+. През май същата година Ди Каприо се появява за кратко във финала на минисериала „The Last Dance“. През 2021 г. Ди Каприо се появява в сатиричната комедия на Адам Маккей „Не поглеждай нагоре“. Той прекарва пет месеца в промяна на сценария на филма с Маккей, преди да се съгласи на ролята. В ролята на двама астрономи, които се опитват да предупредят човечеството за комета на ниво на изчезване, Ди Каприо вижда този филм като аналогия на безразличието на света към климатичната криза. Като чест поддръжник на екологизма, Ди Каприо казва, че често е търсил да участва и да прави филми, разглеждащи свързани с него проблеми, нещо, което му е било трудно поради неспособността на хората да слушат. Той похвалва Маккей за това, че е представил проект за това как хората биха реагирали на сериозен проблем от политическа, социална и научна гледна точка. Въпреки че отзивите за филма са смесени, повечето критици хвалят изпълненията на Ди Каприо и Лорънс; журналисти от Digital Spy и NDTV хвалят двойката. Ди Каприо печели номинации за „Златен глобус“ и награда БАФТА за филма. Той счупва рекорда за най-много гледания (152 милиона часа) за една седмица в историята на Netflix.

След това Ди Каприо участва в криминалната драма на Скорсезе „Убийците на цветната луна“ (2023), базирана на едноименната книга на Дейвид Гран, за която му е платено 30 милиона долара. Първоначално подписва договор за героичната роля на агента на ФБР Томас Брус Уайт-старши, но Ди Каприо настоява да играе морално сложната роля на убиеца Ърнест Бъркхарт, което води до обширни пренаписвания на сценария. Обявявайки го за най-доброто изпълнение в кариерата на Ди Каприо, Дейвид Ерлих от IndieWire пише, че „неговата нюансирана и безкомпромисна роля на кретенския Ърнест Бъркхарт извлича нови чудеса от дългогодишната липса на суета на актьора“. Той получава още една номинация за „Златен глобус“ за изпълнението си. След това Ди Каприо участва във филма на Пол Томас Андерсън „Битка след битка“ (2025), заедно с Шон Пен и Реджина Хол. За ролята си на излязъл от мода бивш революционер той получава седмата си номинация за Оскар за актьорско майсторство.

През декември 2025 г. Ди Каприо потвърждава, че е избран за неразкрита роля в планираното продължение на филма на Майкъл Ман от 1995 г. „Жега“. Към февруари 2026 г. Ди Каприо започва снимките на „Какво се случва през нощта“, режисиран от Мартин Скорсезе, с участието на Дженифър Лорънс и Мадс Микелсен.

Рецензия и актьорски стил

В началото на кариерата си Ди Каприо си спечелва репутация за безразсъдното си поведение и бурните си купони с група мъжки знаменитости, наречени „The Pussy Posse“ през 90-те години на миналия век. В скандална статия, публикувана в списание New York през 1998 г., журналистката Нанси Джо Сейлс критикува групата като мъже, чиято цел е да „преследват момичета, да се бият и да не дават бакшиш на сервитьорката“. Докато скача с парашут, Ди Каприо едва не убива себе си и приятеля си Джъстин Хъруик, когато парашутът му не се отваря, след което инструкторът му отваря резервния парашут. В отговор Ди Каприо казва, че обича да прави неща, които го плашат. Джон Маккейн, който е бил сенатор на САЩ за Аризона, го нарича „андрогинен страхливец“. Ди Каприо смята, че възприятието на хората за него е преувеличено, добавяйки: „Те искат да си нещастен, точно като тях. Не искат герои; това, което искат, е да те видят как падаш“. Режисьорът на филма „Хвани ме, ако можеш“ Стивън Спилбърг защитава репутацията на Ди Каприо като „купонджия“, вярвайки, че това е често срещано поведение за младите хора и го описва като ориентиран към семейството човек по време на продукцията на филма. Смятайки, че Ди Каприо е съзнателен за публичната си репутация, Карин Джеймс от „Ню Йорк Таймс“ го определя като един от малкото актьори, които използват славата си за насърчаване на социални каузи. Карол Кадуалад от „Гардиън“ пише, че Ди Каприо е „учтив, очарователен, прави шеги, осъществява зрителен контакт. И успява [...] да не даде почти никакъв намек за истинската си личност“.

Ди Каприо обяснява любовта си към актьорството по следния начин:

„

Животът може да стане доста монотонен. Актьорството е като да живееш множество животи. Когато правиш филм, отиваш на различни места, живееш в различни култури, изследваш реалността на някой друг и се опитваш да го проявиш по най-добрия възможен начин. Това е невероятно отварящо очите. Ето защо обичам актьорството. Няма нищо толкова трансформиращо, колкото това, което един филм, документален филм, може да направи, за да накара хората да се интересуват от нещо друго освен от собствения си живот.

“

Ди Каприо е смятан за един от най-добрите актьори на своето поколение. В анкета на читателите от 2022 г. на Empire той е избран за един от 50-те най-велики актьори на всички времена. Списанието похвалва готовността му да „отиде до края на света (често буквално), за да влезе под кожата на героите си“. Колин Ковърт от The Seattle Times също смята, че Ди Каприо „предефинира филмовата звезда“ чрез готовността си да поема предизвикателни роли, които малцина от съвременниците му са способни да изпълнят.

След международната си слава с „Титаник“ (1997), той признава, че се чувства нервен от участието си в студийни филми с голям бюджет заради рекламата и маркетинговите им кампании. Като актьор, той гледа на киното като на „подходяща форма на изкуство, като картина или скулптура. След сто години хората все още ще гледат този филм“. Той често играе роли, базирани на реални хора и истории, разказани в определени периоди. Според Карин Джеймс, Ди Каприо не се страхува да работи с утвърдени режисьори по нестандартни проекти; поемането на подобни рискове го е довело до участието му в неуспешни филми като „Плажът“ (2000), но също така и успешните му сътрудничества с Мартин Скорсезе. Ди Каприо описва връзката си със Скорсезе като сънлива и се възхищава на познанията му за киното, приписвайки на режисьора заслугата за това, че го е научил на неговата история и значение. Скорсезе коментира способността на Ди Каприо многократно да демонстрира емоции на екрана. Джеси Хасенджър от The A.V. Club смята сътрудничествата на дуото – които им спечелиха наградата на Националния съвет за критика (Spotlight Award) за 2013 г. – за определящи кариерата им моменти и за двамата и също толкова жизненоважни, колкото и аплодираните сътрудничества на Скорсезе с Робърт Де Ниро.

Авторът Майкъл К. Хамънд пише, че Ди Каприо е изградил звездната си репутация, като е демонстрирал актьорските си способности, и го хвали за това, че „разкрива герой, докато скрива актьора“ и „изчезва в [своите] роли“. Според Агнешка Холанд, която режисира Ди Каприо в „Пълно затъмнение“ (1995), Ди Каприо е „един от най-зрелите актьори“, с които е работила, и е „смел“ в избора си на роли. Холанд отбелязва, че не разчита на методична актьорска игра, а по-скоро на трик, който му позволява наистина да „се превърне в героя“. Колежката му от „Стаята на Марвин“ Мерил Стрийп казва, че Ди Каприо притежава онзи вид непредсказуемост, която прави кариерата му трудна за класифициране, живота му несигурен, а работата му вълнуваща. Анализирайки кариерата на Ди Каприо, филмовият критик Филип Френч идентифицира тема за „герои, които все още са в процес на превръщане в мъж“ и предполага, че склонността на актьора към филми за нефункционални семейства и герои, търсещи бащински фигури, намеква за собственото му проблемно детство. Ди Каприо често играе герои, които самите играят роли, което според Карин Джеймс изглежда просто на екрана, но изисква изтънчена актьорска игра. Той е склонен да играе антигерои и герои, които губят психическата си стабилност с напредването на повествованието. Дерек Томпсън от The Atlantic твърди, че Ди Каприо дава най-добрите си изпълнения, когато играе „измамници, двулични лъжци и наемници“.

Няколко медийни издания, като People, Empire и Harper's Bazaar, включват Ди Каприо в списъците си с най-привлекателните актьори. През 1998 г. той съди списание Playgirl за плановете му да публикува изцяло гола снимка на него. Той е заявил, че не вярва във фокусирането върху външния вид – тъй като това е само временно и може да повлияе негативно на професията му в индустрията – и вместо това търси дълголетие в кариерата.

През 2005 г. Ди Каприо е удостоен с орден „Орден на изкуствата и литературата“ от френския министър на културата за приноса му към изкуствата. През 2016 г. е обявен за един от 100-те най-влиятелни хора в света от списание Time. Той е включен в годишния списък на Forbes на най-високоплатените актьори в света през 2008 г. и от 2010 до 2016 г. със съответно приходи от 45 милиона долара, 28 милиона долара, 77 милиона долара, 37 милиона долара, 39 милиона долара, 39 милиона долара, 29 милиона долара и 27 милиона долара, като оглавява списъка през 2011 г. Списанието хвали способността на Ди Каприо да участва в рискови филми с рейтинг R, които се превръщат в боксофис успехи. The Hollywood Reporter го класира като един от 100-те най-влиятелни хора в развлекателната индустрия от 2016 до 2019 г. Автор на същото списание посочва Ди Каприо като рядко срещания актьор с успешна кариера, „без никога да е правил филм по комикс, семеен филм или предварително брандиран франчайз. Лео е франчайзът“. В анализ на кариерната му траектория от 2016 г., Стейси Уилсън Хънт от списание „Ню Йорк“ изразява мнение, че Ди Каприо, за разлика от повечето си съвременници, не е участвал в лош филм през предходните десет години. За успеха си Ди Каприо казва: „Отношението ми е същото, както когато започнах. Чувствам се много свързан с онова петнадесетгодишно хлапе, което получи първия си филм“.

Ди Каприо посочва Робърт Де Ниро и Джеймс Дийн като двама от любимите и най-влиятелни актьори, заявявайки: „Имаше много страхотни актьори, в които наистина се влюбих, но ако трябваше да избера двама от различни поколения, това щяха да бъдат Де Ниро и Джеймс Дийн“. Когато го питат за изпълнение, което му е останало най-силно в паметта, Ди Каприо отговаря: „Спомням си, че бях невероятно развълнуван от Джими Дийн в „На изток от Едем“. Имаше нещо толкова сурово и силно в това изпълнение. Неговата уязвимост [...] объркването му относно цялата му история, неговата идентичност, отчаянието му да бъде обичан. Това изпълнение просто ми разби сърцето“.

Други начинания

Активизъм

Ди Каприо по време на речта си при приемането на наградата на 88-ите награди „Оскар“ през 2016 г. заявява:

„

Климатичните промени са реални, те се случват точно сега. Това е най-спешната заплаха, пред която е изправен целият ни вид, и ние трябва да работим колективно и да спрем да отлагаме. Трябва да подкрепим лидери по света, които не говорят от името на големите замърсители, а от името на цялото човечество, от името на коренното население по света, от името на милиардите и милиарди хора в неравностойно положение, които биха били най-засегнати от това. От името на децата на нашите деца и от името на онези хора, чиито гласове са заглушени от политиката на алчността.

“

Активна знаменитост в движението за изменение на климата, Ди Каприо вярва, че глобалното затопляне е „екологично предизвикателство номер едно“ в света. Желаейки да учи за екологията от ранна възраст, той гледа документални филми за изчерпването на дъждовните гори и загубата на видове и местообитания. През 1998 г. той основава фондация „Леонардо ди Каприо“, организация с нестопанска цел, посветена на насърчаване на екологичната осведоменост. Тя подкрепя организации и кампании, ангажирани с осигуряването на жизнеспособно бъдеще за планетата Земя, и продуцира кратките уеб документални филми „Водна планета“ и „Глобално предупреждение“. Фондацията е финансирала и замени на дълг срещу природа. До 2018 г. фондацията е финансирала повече от 200 проекта, предоставяйки 100 милиона долара подкрепа. Той е активен поддръжник на множество екологични организации и е член на борда на Световния фонд за дивата природа и Международния фонд за хуманно отношение към животните.

Ди Каприо е притежавал екологични електрически хибридни превозни средства. Използването на частни самолети и големи яхти от негова страна е критикувано като лицемерно поради големия им въглероден отпечатък. Ди Каприо председателства националното честване на Деня на Земята през 2000 г., където интервюира Бил Клинтън и двамата обсъждат планове за справяне с глобалното затопляне и околната среда. Той представя презентация на американския етап на Live Earth през 2007 г. Ди Каприо дарява 1 милион долара на Обществото за опазване на дивата природа на руската среща на върха „Тигър“. Упоритостта на Ди Каприо да стигне до събитието след две закъснения на самолети кара тогавашния премиер Владимир Путин да го опише като „мужик“ или „истински мъж“. През 2013 г. той организира благотворителен търг на изобразително изкуство „11-ти час“, който събира близо 38,8 милиона долара за неговата фондация. През септември 2014 г. генералният секретар на ООН Бан Ки-мун определя Ди Каприо за посланик на мира на ООН с фокус върху изменението на климата. По-късно същия месец той прави встъпително изявление пред членовете на срещата на върха на ООН за климата; речта му достига до приблизително един милиард души по света. През 2015 г. той обявява намерението си да се откаже от изкопаемите горива. Той отново говори пред ООН през април 2016 г. преди подписването на Парижкото споразумение за изменението на климата.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери и Ди Каприо на конференцията „Нашият океан“ през 2016 г.

На среща с папа Франциск през 2016 г., Ди Каприо дарява средства за благотворителност и обсъжда с него екологични проблеми. Няколко дни по-късно, вероятно повлиян от тази среща, папата казва, че ще участва в благотворителен филм. Ди Каприо пътува до Индонезия в началото на 2016 г., където критикува методите за изсичане и изгаряне на гори на правителствената индустрия за палмово масло. През юли 2016 г. неговата фондация дарява 15,6 милиона долара, за да помогне за защитата на дивата природа и правата на коренното население на Америка, както и за смекчаване на изменението на климата. През октомври същата година Ди Каприо се присъединява към Марк Ръфало в подкрепа на противопоставянето на племето Standing Rock на тръбопровода Dakota Access.

През април 2017 г. Ди Каприо протестира срещу бездействието на президента Доналд Тръмп по отношение на изменението на климата, като присъства на Народния климатичен марш. През юли благотворителен търг и концерт на знаменитости, организирани от фондацията на Ди Каприо, събират над 30 милиона долара за една вечер. Фондация „Ди Каприо“ дарява 100 милиона долара през декември 2018 г. за борба с изменението на климата. През май 2021 г. Ди Каприо обещава 43 милиона долара за прилагане на природозащитни операции на островите Галапагос.

Политика

Ди Каприо подкрепя кандидата на Демократическата партия Хилари Клинтън за президентските избори в Съединените щати през 2016 г. През март 2020 г. Ди Каприо присъства на събитие за набиране на средства за Джо Байдън в дома на изпълнителния директор на Paramount Pictures Шери Лансинг. Преди изборите през 2020 г. Ди Каприо е разказвач в документален сериал на Netflix за правото на глас, заявявайки: „Всички ние може да сме създадени равни. Но никога няма да бъдем всъщност равни, докато всички не гласуваме. Така че не чакайте“. В социалните медии Ди Каприо призовава избирателите да направят план за гласуване и да привлекат вниманието към потискането на избирателите и рестриктивните закони за идентификация на избирателите, позовавайки се на VoteRiders като източник на информация и помощ.

През 2023 г. Ди Каприо свидетелства по време на процеса срещу Праказрел Мишел, който е обвинен в участие в кампания за чуждестранно влияние, насочена към администрациите на Обама и Тръмп. През 2024 г. Ди Каприо официално подкрепя Камала Харис за президент поради нейните политики за смекчаване на изменението на климата и разкритикува нейния републикански опонент Доналд Тръмп.

Филантропия

През 1998 г. Ди Каприо и майка му даряват 35 000 долара за „Компютърен център Леонардо Ди Каприо“ в библиотека в Лос Фелиз. През май 2009 г. Ди Каприо се присъединява към Кейт Уинслет, режисьора Джеймс Камерън и канадската певица Селин Дион в кампания за набиране на средства за финансово подпомагане на таксите на старческия дом, където е живяла Милвина Дийн, оцеляла от кораба „Титаник“. Ди Каприо и Уинслет даряват 20 000 долара в подкрепа на Дийн.

През 2010 г. той дарява 1 милион долара за помощи в Хаити след земетресението. През 2011 г. Ди Каприо се присъединява към кампанията на Фонда за правна защита на животните за освобождаване на Тони, тигър, прекарал последното десетилетие на паркинг за камиони в Грос Тет, Луизиана. Ди Каприо дарява 61 000 долара на групата за правата на гейовете GLAAD през 2013 г.

През 2016 г. Ди Каприо дарява 65 000 долара за годишната гала вечер за набиране на средства за Фонд „Децата на Армения“, където е специален гост на своя приятел и почетен председател Тони Шафрази. В подкрепа на усилията за подпомагане на пострадалите от урагана Харви (2017 г.), Ди Каприо предоставя 1 милион долара чрез своята фондация. През 2020 г. фондацията на Ди Каприо дарява 3 милиона долара за усилията за подпомагане на Австралия след горските пожари. На фона на руското нахлуване в Украйна през 2022 г. медиите обявяват, че Ди Каприо е дарил 10 милиона долара в подкрепа на Украйна, въпреки че информационната агенция Associated Press предполага, че тази сума е неточна.

Моторни спортове

В съответствие с продължаващия си екологичен активизъм, Ди Каприо е ангажиран със Световния шампионат на FIA Formula E от самото му създаване. През декември 2013 г. Ди Каприо става съосновател на отбора Venturi Racing заедно с монегаския бизнесмен Гилдо Паланка Пастор. Venturi са един от десетте отбора-основатели на Formula E, дебютирайки в първия шампионат Formula E за 2014/15 г. Те записват първата си победа в състезанието с пилота Едоардо Мортара на ePrix в Хонконг през 2019 г., като печелят общо осем състезания и постигат най-добро представяне в шампионата, а именно второ място през сезон 2021/22, преди да бъдат поети от Stellantis и да станат Maserati MSG Racing преди сезон 2022/23.

През октомври 2015 г. Ди Каприо е назначен за председател на Комитета за устойчивост на Formula E от тогавашния главен изпълнителен директор на Formula E Алехандро Агаг. Комитетът има за цел да „се фокусира върху градската мобилност и [да насърчи] масовото използване на електрически превозни средства“. Преди състезанието Marrakesh ePrix през 2018 г., Ди Каприо кара един от автомобилите Spark-Renault SRT01-e, използвани в серията, по пистата Сиркуит Интернасионал Отомобил Мулай Ел Хасан.

Ди Каприо продуцира пълнометражния документален филм „And We Go Green“, който проследява събитията от шампионата на Formula E през сезон 2017/18 и предоставя достъп зад кулисите; филмът е пуснат през май 2019 г.

Личен живот

Известен е като природозащитник. Кара хибриден автомобил, а къщата му е снабдена със соларни панели. Притежава и собствен остров в Белиз, където смята да построи еко курорт.

Най-добър приятел е на колегата си Тоби Магуайър, на чиято дъщеря е и кръстник. Среща се с климатичната активистка Грета Тунберг. Ди Каприо публикува техни снимки в Инстаграм и Фейсбук, като я хвали, че тя е „лидерът на нашето време".

Ди Каприо разсъждава по следния начин за духовните си убеждения:

„

Не съм атеист, агностик съм. Това, за което честно казано мисля, е планетата, а не моята специфична духовна душа, която се носи наоколо. Знам, че звучи леко еко-момче, но мисля за идеята, че ще има масово измиране и след това нещо друго ще еволюира.

“

Ди Каприо е агностик. Личният му живот е обект на широко медийно внимание, въпреки че рядко дава интервюта и не е склонен да обсъжда личния си живот. От 40-те си години Ди Каприо е в центъра на вниманието на различни репортажи, описващи връзките му с жени на 25 или по-млади години, и е критикуван за разликата във възрастта в тези връзки. През 1999 г. Ди Каприо се запознава с бразилския модел Жизел Бюндхен, с която излиза до 2005 г. Той има романтична връзка с израелския модел Бар Рафаели от 2005 до 2011 г. По-късно излиза с немския моден модел Тони Гарн от 2013 до 2014 г. и по-късно през 2017 г. Ди Каприо за кратко има романтична връзка с барбадоската певица Риана, като двамата посещават заедно фестивала Coachella през 2016 г. Ди Каприо успешно съди френския таблоид Oops, след като той публикува твърдения, че Ди Каприо е забременил Риана. Ди Каприо е във връзка с американския модел и актриса Камила Мороне от 2017 до 2022 г. Той се среща с италианския модел Витория Черети от август 2023 г.

Ди Каприо притежава къщи в Лос Анджелис и апартаменти в Ню Йорк. През 2009 г. той купува остров, Блекадор Кей, край континенталната част на Белиз, на който иска да създаде екологичен курорт, а през 2014 г. закупува оригиналната резиденция Дина Шор, проектирана от архитекта Доналд Уекслър в Палм Спрингс, Калифорния.

През 2005 г. лицето на Ди Каприо е тежко наранено, когато моделът Арета Уилсън го удря по главата със счупена бутилка на холивудско парти. В резултат на това му се налагат седемнадесет шева на лицето и врата. Уилсън не пледира за нападението и през 2010 г. е осъдена на две години затвор.

През 2017 г. Ди Каприо одобрява филма „Обещанието“, чието действие се развива по време на арменския геноцид, заявявайки: „Аплодирам целия екип... [за това, че оживиха] този важен проект и тема“. През 2017 г., когато продуцентът на „Вълкът от Уолстрийт“ Red Granite Pictures е замесен в скандала с 1Malaysia Development Berhad, Ди Каприо предава на правителството на САЩ подаръците, които получава от бизнес партньори в продуцентската компания, включително от бизнесмена беглец Джо Лоу. Те включват трофей „Оскар“ за най-добър актьор, спечелен от Марлон Брандо, картина на Пабло Пикасо за 3,2 милиона долара и колаж на Жан-Мишел Баския за 9 милиона долара.

На 30 декември 2019 г., докато почива близо до Сейнт Бартс, Ди Каприо се съгласява да отклони лодката, на която се намира, за да търси мъж, паднал зад борда. Като единственият кораб, който отговаря на сигнала за бедствие, екипажът му спасява мъжа, който е плавал бавно 11 часа, малко преди да удари буря.

Филмография и награди

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор	награди и номинации
1991	Критърс 3	Critters 3	Джош	Кристин Питерсон
1993	Животът на момчето	This Boy's Life	Тобаяс „Тоби“ Улф	Майкъл Кейтън-Джонс
	Защо тъгува Гилбърт Грейп	What's Eating Gilbert Grape	Арни Грейп	Ласе Халстрьом	1-ва номинация за Оскар 1-ва номинация за Златен глобус
1995	Бърз или мъртъв	The Quick And The Dead	Фий (Хлапето) Ирод	Сам Рейми
	Баскетболни дневници	The Basketball Diaries	Джим Керъл	Скот Калвърт
	Пълно затъмнение	Total Eclipse	Артюр Рембо	Агнешка Холанд
1996	Ромео и Жулиета	Romeo+Juliet	Ромео	Баз Лурман
	Стаята на Марвин	Marvin's Room	Ханк Лакър	Джери Закс
1997	Титаник	Titanic	Джак Доусън	Джеймс Камерън	2-ра номинация за Златен глобус
1998	Желязната маска	The Man in the Iron Mask	крал Луи XIV / Филип (Желязната маска)	Рандал Уолъс	награда Златна малинка за най-лоша екранна двойка
	Знаменитости	Celebrity	Брендон Дъроу	Уди Алън
2000	Плажът	The Beach	Ричард	Дани Бойл	2-ра номинация за Златна малинка
2002	Бандите на Ню Йорк	Gangs of New York	Амстердам Валон	Мартин Скорсезе
	Хвани ме, ако можеш	Catch Me If You Can	Франк Абагнейл	Стивън Спилбърг	3-та номинация за Златен глобус
2004	Авиаторът	The Aviator	Хауърд Хюз	Мартин Скорсезе	2-ра номинация за Оскар 1-ва награда Златен глобус 1-ва номинация за БАФТА
2006	От другата страна	The Departed	Били Костигън	Мартин Скорсезе	5-та номинация за Златен глобус 2-ра номинация за БАФТА 1-ва номинация за Емпайър
	Кървав диамант	Blood Diamond	Дани Арчър	Едуард Зуик	3-та номинация за Оскар 6-та номинация за Златен глобус
2007	11-ият час	The 11th Hour	разказвач	Надя Конърс, Лейла Конърс Питърсън
2008	Мрежа от лъжи	Body of Lies	Роджър Ферис	Ридли Скот
	Пътят на промените	Revolutionary Road	Франк Уилър	Сам Мендес	7-ма номинация за Златен глобус
2010	Злокобен остров	Shutter Island	Маршал Едуард „Теди“ Даниелс	Мартин Скорсезе	1-ва номинация за Сатурн
	Генезис	Inception	Доминик Коб	Кристофър Нолан	2-ра номинация за Сатурн 2-ра номинация за Емпайър
2011	Джей Едгар	J. Edgar	Едгар Хувър	Клинт Истууд	8-ма номинация за Златен глобус
2012	Джанго без окови	Django Unchained	Келвин Кенди	Куентин Тарантино	9-та номинация за Златен глобус
2013	Великият Гетсби	The Great Gatsby	Джей Гетсби	Баз Лурман
	Вълкът от Уолстрийт	The Wolf of Wall Street	Джордан Белфорт	Мартин Скорсезе	4-та номинация (като актьор) и пета номинация (като продуцент) за Оскар 2-ра награда Златен глобус 3-та номинация за БАФТА
2015	Завръщането	The Revenant	Хю Глас	Алехандро Гонсалес Иняриту	1-ва награда Оскар 3-та награда Златен глобус 1-ва награда БАФТА 3-та номинация за Сатурн
2019	Имало едно време в Холивуд	Once Upon a Time ... in Hollywood	Рик Долтън	Куентин Тарантино	7-ма номинация за Оскар 11-та номинация за Златен глобус 4-та номинация за БАФТА
2021	Не поглеждай нагоре	Don't Look Up	Др. Рандал Минди	Адам Маккей	12-та номинация за Златен глобус
2023	Убийците на цветната луна	Killers of the Flower Moon	Том Уайт	Мартин Скорсезе
2025	Битка след битка	One Battle After Another	Пат Калхун / Боб Фъргюсън	Пол Томас Андерсън

Според онлайн портала Box Office Mojo и сайта за рецензии Rotten Tomatoes, най-успешните от критика и търговска гледна точка филми на Ди Каприо включват „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ (1993), „Ромео + Жулиета“ (1996), „Титаник“ (1997), „Хвани ме, ако можеш“ (2002), „Бандите на Ню Йорк“ (2002), „Авиаторът“ (2004), „От другата страна“ (2006), „Кървав диамант“ (2006), „Пътят на промените“ (2008), „Злокобен остров“ (2010), „Генезис“ (2010), „Джанго без окови“ (2012), „Великият Гетсби“ (2013), „Вълкът от Уолстрийт“ (2013), „Завръщането“ (2015), „Имало едно време в Холивуд“ (2019), „Не поглеждай нагоре“ (2021), „Убийците на цветната луна“ (2023) и „Битка след битка“ (2025). Филмите му са спечелили 7,2 милиарда долара по целия свят.

Ди Каприо е номиниран със седем номинации, включително една победа, от Академията за филмови изкуства и науки за следните филми:

• 66-ти награди на Академията (1994): Най-добър поддържащ актьор, номинация, за „Защо тъгува Гилбърт Грейп“
• 77-ми награди на Академията (2005): Най-добър актьор, номинация, за „Авиаторът“
• 79-ти награди на Академията (2007): Най-добър актьор, номинация, за „Кървав диамант“
• 86-ти награди на Академията (2014): Най-добър филм и най-добър актьор, номинации, за „Вълкът от Уолстрийт“
• 88-ми награди на Академията (2016): Най-добър актьор, победа, за „Завръщането“
• 92-ри награди на Академията (2020): Най-добър актьор, номинация, за „Имало едно време в Холивуд“
• 98-ми награди на Академията (2026): Най-добър актьор, номинация, за „Битка след битка“

Ди Каприо е спечелил три награди „Златен глобус“: Най-добър актьор – драма за „Авиаторът“ и „Завръщането“ и Най-добър актьор – мюзикъл или комедия за „Вълкът от Уолстрийт“, както и награда БАФТА и награда на Гилдията на екранните актьори за най-добър актьор за „Завръщането“.

Външни препратки

• Леонардо ди Каприо в Internet Movie Database
• Леонардо ди Каприо в
• Сайтове за Леонардо ди Каприо в архивно копие на проект „Отворена директория“