Направо към съдържанието

Първи конен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първи конен
на Н.В. Цар Фердинанд I полк
Информация
РъководителЦар Фердинанд I
Активна1883 – 1945
ДържаваБългария
ТипКонен полк
Гарнизон/щабСофия
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Атанас Назлъмов
Ген. Иван Стойков
Ген. Петър Салабашев
Първи конен
на Н.В. Цар Фердинанд I полк
в Общомедия

Първи конен полк е създаден с указ № 234 от 20 декември 1883 г. под името „1-ви конен на Н. В. княз Александър I полк“. Състои се от 1 и 3 сотни и една музикантска част. Полкът получава бойното си знаме на 25 декември 1883 година и с него участва в Сръбско-българската война, както и в Балканската война, по време на която е в състава на Първа, а по-късно и на Трета армия. В Първата световна война е в състава на Втора армия.

Балканскати войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

В Балканската война полкът воюва по долината на река Арда. Участва и в освобождението на Димотика и победата над корпуса на Явер паша. През Междусъюзническата война участва в битки срещу сърбите по направлението Трън – Клисура – Власина – Сурдулица – Грамажи.

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

В Първата световна война влиза в състава на 1-ва конна бригада, през 1915 г. разгромява сърбите при височината Панчин гроб, Враня, Сурдулица, Куманово, Велес, Дяково, Дебър, Прилеп, Охрид. През 1916 г. е част от Конната дивизия на генерал Иван Колев. Воюва при Курт бунар, Кочмар, Конак куюсу, Карапелит, Добрич, Чифут Куюсу, Кара Омер, Мангалия, Топрак Хисар, Узунлар, Кубадин, Мустафа-Ачи, кота 90, Мулчова, Текиргьол, Кюстенджа, Кара Мурад, Хърсово, Бабадаг, Попина, Черна, Гарван, Мачин, Тулча. През 1918 г. е включен в състава на Първа кавалерийска бригада от 1-ва Кавалерийска дивизия на генерал Тодор Марков.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[1]

Числен съставДобитъкОбозВъоръжение
Офицери: 25
Чиновници: 1
Подофицери и войници: 814
Коне: 754Обикновени коли: 54
Товарни: 16
Пушки и карабини: 501
Картечници: 4
Саби: 692

Съгласно указ № 96 от 19 декември 1920 г., полкът се реорганизира в 1-ви жандармерийски конен полк, а от 1922 г. в 1-ва жандармерийска конна група. През 1928 г. е организиран отново в полкови състав. На 6 май 1937 г. чиновете на полка се сбогуват със старото знаме и последното в същия ден при определен церемониал с тържествен ритуал, в същия ден, в София полкът получава новото си знаме от цар Борис III.

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

Във Втората световна война (1941 – 1945) той е в състава на 1-ви български окупационен корпус, в подчинение на 1-ва конна бригада. На 23 април 1941 г. полкът, строен в парадна взводна колона на старата сръбско-българска граница, след високопатриотична реч от командира на полка полковник Делчо Стратиев, начело с щандарта премина границата при поста Славчето между с. Трекляно и гр. Босилеград. Установява се първоначално в гр. Враня, от юли 1941 г. в гр. Щип, а от октомври 1943 г. в гр. Скопие. Командир на полка е полковник Делчо Стратиев. Редовете на полка се допълват с наборници от Скопие, Враня, Ресен и Охрид. От септември 1944 г. полкът започва да се изтегля и част от състава му взема участие в заключителната фаза на Втората световна война в Европа. През август 1946 г. полкът е разформирован и щандартът му е предаден на 6-и конен полк.

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 1-ви конен на Н.Ц.В. Цар Фердинанд I полк на 1-ви конен полк.[2]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първи конен полк (20 декември 1883 – 19 декември 1920)
  • Първи жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
  • Първа жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
  • Първи конен полк (от 20 декември 1927 г.)
  • Първи конен на Н.Ц.В. Цар Фердинанд I полк (до 5 март 1946 г.)
  • Първи конен полк (от 5 март 1946 г.)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№званиеимедати
1.ПодполковникДмитрий Розенкампф25 декември 1883 – 11 септември 1885
2.РотмистърХристо Петрунов6 септември 1885 – 1 януари 1890
3.МайорВелико Кърджиевот 1 януари 1890
4.ПодполковникМихаил Стоиловот 10 март 1898
5.ПолковникАтанас Назлъмовот 18 февруари 1899
6.ПодполковникСтоян Данаиловот 26 януари 1904
7.ПодполковникСтефан Салабашевот 12 декември 1909
8.ПодполковникНикола Кметов21 септември 1913 – 16 май 1914
9.ПодполковникПетър Ганчевот 30 май 1914
10.ПолковникНикола Кметов20 май 1915 – 10 септември 1915
11.ПолковникКонстантин Михайлов11 септември 1915 – 12 ноември 1915
12.ПолковникНикола Кметов15 ноември 1915 – 28 ноември 1916
13.ПолковникКонстантин Митов7 декември 1916 – 17 януари 1917
14.ПолковникАлександър Марковот 17 януари 1917
ПодполковникЛюбомир Босилков
ПолковникКонстантин Златановот 25 юли 1923
ПодполковникХристо Мархолев1927 – 1928
ПодполковникМалчо Малчевюни 1929 – май 1930
ПодполковникИван Марков1930 – 1931
ПолковникАтанас Жилковаприл 1931 – юни 1934
ПолковникЕвгени Манов1934 – 1935
ПодполковникДимитър Мечкаров1936 – 1936
ПодполковникПетър Цанев1939 – 1941?
ПолковникДелчо Стратиевот 1941
МайорНикола Мутафчиев1944 – 20 септември 1944
ПолковникБлагой Петров1945 – 1945
ПолковникГеорги Бакърджиев1945 – 1946

Други командири: подполк. Николай Николаев, Петко Златев, подполк. Петър Пенев