Фредерик Хопкинс
| Фредерик Хопкинс Frederick Gowland Hopkins | |
| английски биохимик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Великобритания |
| Религия | агностицизъм |
| Учил в | Кралски колеж Лондон Тринити Колидж Лондонски университет |
| Работил в | Кралски колеж Лондон Кеймбриджки университет |
| Награди | Член на Британското кралско научно дружество Нобелова награда за физиология или медицина (1929)[1][2] |
| Фредерик Хопкинс в Общомедия | |
Сър Фредерик Гоуланд Хопкинс (роден на 20 юни 1861 г. в Истборн, Съсекс; починал на 16 май 1947 г. в Кеймбридж) е британски химик, лекар, биохимик и лауреат на Нобелова награда.
Хопкинс се счита за основател на изследванията в областта на витамините. В млякото той открива витамините А и В. Сред аминокиселините той открива глутатиона и триптофана.
Живот и работа
[редактиране | редактиране на кода]След като работи като служител в застрахователна компания и завършва стаж по химия, от 1882 г. Хопкинс изучава химия в Кралското минно училище в Лондон и през 1887 г. се дипломира като външен студент в Лондонския университет, като още от 1883 г. е асистент в болницата Guy’s Hospital, където работи при сър Томас Стивънсън, съдебен химик към британското Министерство на вътрешните работи и токсиколог.[3] След това през 1888 г. започва да учи медицина в Медицинското училище на Guy’s Hospital, като през 1894 г. получава степен „бакалавър по медицина“ (MB) от Лондонския университет. Преподава в Guy’s Hospital, а от 1898 г. е лектор по химична физиология (днес наричана биохимия) в Кеймбриджския университет. През 1902 г. той защитава там докторска степен (D. Sc.), през 1910 г. става доцент, а през 1914 г. – професор по биохимия.
В началото той се занимава с пигментите на пеперудите (т.нар. птерини), а през 1891 г. разработва усъвършенстван метод за определяне на пикочната киселина. От 1897 г. нататък той се занимава с ролята на протеините в храненето и установява, че е необходим определен аминокиселинен състав, особено що се отнася до триптофана и тирозина. Аргининът и хистидинът, от друга страна, са взаимозаменяеми. През 1906 г. той е първият учен, който ясно заявява, че всяко животно се нуждае, освен от чисти протеини, мазнини и въглехидрати, дори допълнени с необходимите неорганични соли, и от допълнителни вещества, за да се развива.[4] В резултатите си, публикувани през 1912 г., той показва, че определени хранителни съставки (по-късно наречени витамини) са абсолютно необходими в храненето – откритие, което благодарение на неговата работа се налага като общоприето.
Заедно с Уолтър Морли Флетчър от 1907 г. нататък той изследва метаболизма на мускулите и доказва връзката между мускулното натоварване, производството на млечна киселина и снабдяването с кислород. През 1921 г. той осъзнава значението на глутатиона като редокс система в метаболизма на организма.
През 1905 г. той е избран за действителен член (Fellow) на Кралското дружество, което му връчва Кралски медал през 1918 г. и медал „Копли“ през 1926 г. През 1924 г. той става член на американската Национална академия на науките, през 1927 г. – на Кралското дружество на Единбург[5] и през 1928 г. е избран за чуждестранен член на Академията на науките в Гьотинген.[6] През 1929 г. той получава, заедно с нидерландския учен Христиан Ейкман, Нобелова награда за физиология или медицина „за откриването на витамините, стимулиращи растежа“. През 1932 г. е избран за член, както и за почетен член на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“. През 1937 г. е приет в Американското философско общество,[7] а през 1947 г., годината на смъртта му – в Национална академия дей Линчеи.[8]
Хопкинс е член на братството на масоните (Ложа „Ескулап“ № 2410).[9]
През 2000 г. астероидът (9677) Гоуландхопкинс е кръстен на него.[10] Освен това на 7 юли 1959 г. Британският комитет по антарктически наименования кръщава на него един антарктически ледник, а през 2016 г. – и залив.[11]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]През 1898 г. той се жени за Джеси Ан Стивънс (1861 – 1937); двамата имат син и две дъщери, като по-младата от тях, Джакета Хоукс, става известна археоложка[12] и се омъжва за писателя Джон Пристли.[13]
Гоуланд Хопкинс почива на 16 май 1947 г. в Кеймбридж и е погребан там, до съпругата си.[14][15]
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]- Food Economy in Wartime. 1915
- The Earlier History of Vitamin Research. 1930
- Chemistry and Life. 1933
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Winfried Pötsch u. a.: Lexikon bedeutender Chemiker. Harri Deutsch, Thun / Франкфурт на Майн 1989, ISBN 3-8171-1055-3.
- Werner E. Gerabek: Hopkins, Sir Frederick Gowland. In: Werner E. Gerabek, Bernhard D. Haage, Gundolf Keil, Wolfgang Wegner (Hrsg.): Enzyklopädie Medizingeschichte. De Gruyter, Berlin / Ню Йорк 2005, ISBN 3-11-015714-4, S. 616.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Nobel Prize amounts // Нобелова фондация. Посетен на 8 януари 2019 г.
- ↑ The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1929 // Нобелова фондация. Посетен на 8 януари 2019 г.
- ↑ Werner E. Gerabek: Hopkins, Sir Frederick Gowland. 2005, S. 616.
- ↑ Otto Westphal, Theodor Wieland, Heinrich Huebschmann: Lebensregler. Von Hormonen, Vitaminen, Fermenten und anderen Wirkstoffen. Societäts-Verlag, Frankfurt am Main 1941 (= Frankfurter Bücher. Forschung und Leben. Band 1), S. 43.
- ↑ Biographical Index, Part One. Former Fellows of the Royal Society of Edinburgh, 1783–2002 (PDF) // Royal Society of Edinburgh. Посетен на 24 октомври 2025. (на английски)
- ↑ Holger Krahnke: Die Mitglieder der Akademie der Wissenschaften zu Göttingen 1751–2001 (= Abhandlungen der Akademie der Wissenschaften zu Göttingen, Philologisch-Historische Klasse. Folge 3, Bd. 246 = Abhandlungen der Akademie der Wissenschaften in Göttingen, Mathematisch-Physikalische Klasse. Folge 3, Bd. 50). Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2001, ISBN 3-525-82516-1, S. 118.
- ↑ Member History: Sir Frederick G. Hopkins // American Philosophical Society. Посетен на 3 октомври 2018. (на английски)
- ↑ Accademici: Frederick Gowland Hopkins // Accademia Nazionale dei Lincei. Посетен на 28 юни 2026. (на италиански)
- ↑ Hopkins, Frederick Gowland. List of Famous Freemasons // navesinklodge9.org. Архивиран от оригинала на 29 септември 2013. Посетен на 24 април 2013.
- ↑ Minor Planet Circ. 41569
- ↑ John Stewart: Antarctica – An Encyclopedia. Bd. 1, McFarland & Co., Jefferson und London 2011, ISBN 978-0-7864-3590-6, S. 753 (englisch).
- ↑ Cooke, Rachel. Her Brilliant Career - Ten Extraordinary Women of the 1950s. Great Britain, Virago, 2013. ISBN 9781844087419. с. 219–257.
- ↑ J.B. Priestley, The Edwardians (New York: Harper & Row, 197), p. 243.
- ↑ A Guide to Churchill College, Cambridge: text by Dr. Mark Goldie, pp. 62–63 (2009)
- ↑ Trinity College Chapel. Посетено на 24 януари 2023 г.
|
